Патрон

Любен Каравелов

Биографични бележки
(ок. 1834 - 1879)

Роден в Копривщица. Учи в килийно, после в училище на Хр. Пулеков по взаимоучителния метод. През 1850 г. се премества в училището на Найден Геров в Пловдив. След това баща му го изпраща да учи в гръцко училище (2 години). После се прехвърля да учи в българско училище, чете и руски автори. Изпратен в Одрин да учи за чирак, връща се в Копривщица, а 1856 г. го изпращат в Цариград. Тук вместо да се заинтересува от търговия, той се интересува от политически въпроси от Кримската война. Паралелно с това си записва и материали за изследователска работа по фолклор и етнография
В 1857 г. заминава за Москва през Одеса, но не се записва в кадетския корпус, а се записва като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет - поради наклонност към литература, история и славянски езици. Особен влияние му оказват обществените идеи сред бурната студентска младеж като част от руската интелигенция. Тук живее и работи заедно с българите К. Миладинов, Р. Жинзифов, В. Попович, Н. Бончев и др. Образуват българската дружина "Братски труд". Започват да издават списание "Братски труд", където Любен Каравелов печата първите си стихотворни опити - "Загорец", "Желание", "Пастир" и революционната статия "Славяне в немско". Участвува в студентските вълнения (1861) и бива последовател на руските революционни демократи като влиза в техен забранен кръжок. Поставен е под полицейски надзор (1859). Не успява да се яви на изпити, но чете много Белински, Херцен и Чернишевски (революционни авторитети и образци на критиката и философията), Гогол, Шевченчко и Вовчок, други литературни автори. Пише статии в "Наше время", "Московские ведомости" и "Русская речь". Пише повестите "Войвода", "Неда", "Сирото семейство", "Дончо" и "Българи от старо време". След покушението срещу Александър Втори, Любен Каравелов заминава за Белград (1867), откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. От 1869 г. се установява в Букурещ с намерение да редактира свой вестник. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките).
Редактира вестник "Свобода" (1869-1873), където съавтор му става Христо Ботев (1872-1873). По-късно двамата редактират вестник "Независимост" (1873-1874). По това време Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. След трагичната гибел на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание "Знание", научно-популярни книги и сборници.

(1857-1867) Москва - Л. Каравелов издава "Памятники народного быта болгар" (1861), "Страницы из книги страдании болгарского племени. Повести и рассказы (1868), "Българи от старо време" (1867).
(1868-1869) Белград - на сръбски език издава "Крива ли е съдбата", "Сока" и "Наказал я Бог".
(След 1869) Букурещ - "Три картини из българския живот" ("Мамино детенце", "Прогресист" и "Извънреден родолюбец"), повестите "Хаджи Ничо" и "Децата не приличат на бащите си".
Умира в Русе на 21 януари 1879 г.
Любен Каравелов е известен енциклопедист, поет, писател, журналист, пише библиографски трудове, статии по нумизматика, лексикография, българска литература, култура, политическа история, допринася много за развитието на обществената мисъл в България в своето време. Публикува и под много псевдоними.

"Училището трябва да възпитава българи и граждани. Нашите училища трябва да имат свой дух и направление. Човекът трябва да върви напред, да се развива и усъвършенства, защото другояче не може да живее, а който желае да върви напред, той е длъжен да заимствува, и да подражава на другите народи и народности, и да събира ум и разум навсякъде, дето той и да би ги намерил. С една дума ние сме длъжни да усвояваме онова, щото е добро и полезно, и да се отдалечаваме от онова, щото е безполезно;… Който се е решил да изпълни своята обязаност честно и свещено, той е длъжен да употреби всичките си старания и всичките си средства и да я изпълни както трябва…" 

Любен Каравелов